Как бях влачен в калта от фойл кайт 4 квадрата

…през първия ден на пролетта.
kite picture
Всъщност не беше беше първия ден на пролетта е една 20-февруари. Все пак температурата беше над 15 градуса, а вятърът на може би над 10 метра в секунда. Все пак нямах как да го измеря, но на поривите си дърпаше страшничко. Мястото – Бонсови поляни малко над Горна Баня, София.

Още със слизането от колата усетихме силата на вятъра. Преди нас на поляната имаше едно момче, което прибираше неговия кайт. Фойл кайт не по-голям от 3-4 квадрата с дръжки и очевидно без safety система за безопасност, защото пича беше отгоре до долу в кал, отпред и отзад. Поляната беше доста кална поради интензивно топящия се сняг.

Въпреки цялата тази картинка и силния вятър реших, че ще се справя по-добре тъй като бях с кайт бар и трапец. Още повече , че многократно бях пускал 4-ката и имах представа от силата и.

Тук е моментът да спомена, че освен един неуспешен опит с 11-ката ЛЕИ на Витоша при почти липса на вятър за първи път щях да ползвам бар. Разпънахме линиите, сложих трапеца, закачих се и пробвах да вдигна кайта. Първият път не се получи. След още няколко неуспешни опита – кайта въбще не летеше за контрол и дума да не става – осъзнах, че линиите са оразмерени за 11-ката C-кайт, а не за 4 квадрата фойл. Две удължения по 20 – 30 см на долните линии и няколко опита доведоха до точната конфигурация, при която кайта летеше вече перфектно. Не след дълго усетих и усвоих управлението с бар. Наистина има доста разлики между кайт бара и дръжките, но при малко крило, което да прощава изпускането в пауър зоната не е трудно да се научиш.

kite picture

Точно тогава започна интересното. Вятърът се засили още повече, а аз бях нетърпелив да изпробвам кайта на максимум. Задържах крилото в пауър зоната, правех осморки и даже пробвах спирала в края на power зоната. Оказа се, че това наистина генерира много сила. Не успях да овладея въртенето на кайта и единственото което можах да направя бяха няколко крачки напред, които преминаха в 20 метров спринт теглен от кайта завършващ с подхлъзване в калта и забиване на крилото в една локва. Ето, че и аз бях стигнал до въргалянето в калта. Все още имаше петна сняг където се поизчистих малко, но все пак като се прибрах всичко по мен беше за пране.

kite picture

Малкият инцидент не попречи летенето да продължи още повече, че не можех да се нацапам още много. Вятърът стана много силен и за игра в пауър зоната почти не можеше да става. Дори задържането на кайта в зенита при максимален де-пауър изискваше усилие. Крилото стана доста нестабилно заради постоянните силни пориви и на моменти имах чувството, че може дори да ме вдигне във въздуха. Беше леко плашещо като се има предвид че става дума за едва 4 кв. метра. Реших, че няма смисъл от повече теглене в калта и сгънахме кайта и си тръгнахме. Въпреки че се справих по-добре вече разбирах защо момчето преди нас беше цялото в кал.

Въпреки всичко, този първи ден с бара ми донесе доста полезен опит и усещане за управление и депауър. Също така пробвах преработената сейфти система, коятo не сработи в оригиналния си вариант.

Ето и всичките снимки с кайта от деня.

-->