Go kite Vitosha
Go Kite Vitosha from Jibber on Vimeo.
Ето го и видеото от изминалия сезон за участие в конкурса на http://snowkitefest.com/
Голямото чакане на вятъра и три часа каране предишния ден.
Доста почакахме, но най-после има достатъчно сняг за сноу кайт. Покривката би могла да е по-добра и камъните и клековете да са по покрити, но нека сме доволни, че най-после ще се кара. Вятърът напоследък е малко по-проблемен, но ще успеем да го издебнем.
В петък се прибрах от една седмица учене/каране на ски на Семково с една единствена идея в главата – каране на кайт на платото на Витоша.
В събота сутринта около 10 часа вече бяхме горе. Прогнозата за вятъра не беше обнадеждаваща, но много ми се караше. До обяд не трябваше да има никакъв вятър, а след обяд да задуха лекичко с 4 м/с. До 2 часа седяхме на горното плато в чакане нещо да стане. Грееше слънце и въздуха беше дотолкова спрял, че започна да става непоносимо топло. Точно в 2 30 започнаха да се появяват леки, засилваши пориви. В началото едва правех диагонали от по 20 метра на равното и неусетно вятъра засили и можеше да се кара спокойно.
Духаше от към Черни Връх и реших да се пробвам да се кача до горе. Чувал съм, че пътя е диагонал в посока пътеката от Конярника и след това атака нагоре. Тръгнах на там но след преодоляването на 2 улея и доста клекове и хълмчета вятъра много засили а и времето напредваше и озъзнах, че нямам шанс да се кача нагоре. Реших да се връщам и започна трудното. Трябваше да пускам надолу по вятъра който беше вече доста силен. Трудно удържах крилото и постоянно затъвах в клекове, които изцеждата енергията ми. В край на сметка успях да се върна до основното горно плато, точно до малкото връхче в горната част на платото. С известни трудности прибрах крилото и тръгнах по следа от моторна шейна в посока зелената писта. Оказа се, че на места снегът е доста мек и кух въпреки следата от шейна и с големи усилия се върнах. Когато стигнахме до колата беше почти тъмно, а покрай нас минаха хора с челници.
В край на сметка прогнозата не позна и на платото карахе само четирима, макар и след 2 30.
Доста се чудих дали да се качвам в неделята, но реших, че няма как да пропусна хубавия вятър от прогнозата. Очакваха се 5,5 м/с до 7 мс/с.
В крайна сметка не дойде нищо. Доста хора бяха видяли грешната прогноза и около обяд на горното плато имаше разпънати и напомпани над 10 крила и малко повече желаещи да ги карат. Цял ден имаше моментни пориви по 3-4 м/с някои от които дори доведоха до неуспешни опити за вдигане на крилата.
Накрая около 5 часа вятъра съвсем замря и дори поривите изчезнаха и почти всички се отказаха и прибраха. Мнението, че отдавна не е имало толкова неуспешен ден без никакво каране беше почти единодушно.
Лошото е, че като гледам прогнозата и за другата седмица е почти същата за липса на вятър. Но нищо не се знае – може пак да не познаят и да задуха хубаво.
Иглу на Витоша
Зимното време през една от последните съботи на февруари се оказа не достатъчно благосклоннo откъм вятър, но компенсираше със силна мъгла. След липсата на възможност за каране или разходка, избрахме подходящо борче на долното плато на Витоша, което два дни по-късно вече пазеше нашето иглу от вятъра. След опита няколко месеца по-рано, след който успяхме да построим полу-иглу, желанието за построяването на по-истинско се оказа примамливо. Започнахме с изрязването, с помощта на лопата, на правоъгълни блокчета от твърд сняг. Разбира се тези блокчета не могат да бъдат на едно ниво с тези, които всички сме гледали по анимационните или научнопопулярните филми. Но въпреки не идеалната си форма, се оказаха напълно приложими и блокче след блокче, вече се радвахме на стена с не малка височина. Но тъй като времето напредваше, оставихме построеното с идеята да бъде довършено на следващия ден. И ако на тръгване сме имали известни съмнения дали ще намерим иглуто в същото състояние на следващата сутрин, те не намериха основание.
Открихме построената стеничка, напълно стегнала мекия сняг и готова да бъде част от основата, върху която по-късно сложихме и покрив на иглуто. Не само нашата постройка, но и снегът на долното плато като цяло беше доста по-твърд и тежък и предполагаше изрязването на големи блокчета с почти идеална форма. Построяването на остатъка от основните стени вече беше отработено действие и постепенно иглуто, заедно с новопостроеното, започваше да придобива типичната си кръгла форма. Обядвахме все още извън него и към четири часа оставаше да бъде завършена една от крайните цели – поставянето на покрива.
С изрязването на тънки правоъгълници от твърд сняг, наподобяващи плочи, иглуто вече имаше свой покрив, който освен, че предпазваше от снеговалеж и вятър, допускаше част от слънчевите лъчи, които осветяваха вътрешността му.
И след почти два дни оформяне и подреждане на блокчета в правилната позиция, на долното плато имаше иглу, достатъчно просторно, за да приюти поне трима човека.
Порадвахме се на свършената работа, след което блокирахме отвора, който служеше за врата и се надявахме да ни чака две седмици по-късно, запазено от планинските и човешки намеси. В край на сметка беше напълно здраво три седмици по-късно, очаквайки ни със стени, твърди почти като камъни и вътрешни капчуци, в резултат от зимното слънце. Въпреки, че не разполагахме с идеален сняг и инструмент, който да помага при изрязването на блокчета, само с една лопата и достатъчно желание, иглуто продължава да бъде част от гледката на долното плато на Витоша, доближавайки се поне малко до облика на истинските ескимоски иглута.
Най-после и аз покарах сноу кайт… малко
На 28-ми декември направих последното (както вече личи) качване на Витоша за 2010 година. Условията за жалост все още не са подходящи, най-вече няма достатъчно сняг за каране, но все пак успях да направя половин диагонал и да открия сноу кайт сезона още тази година. Поне времето беше хубаво и разходката си заслужаваше. Както споменах снегът е много малко и не е покрил храстите и тревите. Вятърът също беше слаб – около 3 м/с с пориви до 5 м/с. Надеждата ми се дължеше на това, че към средата на долното плато видях, че има широко място без храсти, а само с малко показващи се жълти тревички. За жалост там снегът беше равен, но кух и постоянно се потъваше.
В край на сметка опитах още веднъж на едно малко петно, точно до началото на пътеката, където на няколко пъти успях да тръгна, но вятърът беше много слаб. Ще трябва да почакаме още валеж за пълноценно каране на сноукайт, но аз лично се надявам, че още към средата на януари условията ще бъдат добри. Ето пълния албум със снимки за да видите какво точно се случва на платото на Витоша.
