Блог


20.02.10 Бонсови поляни, София

Запалих се по хвърчилата есента на 2009 година когато си купих делта кайт с две линии. Въпреки неизвестната марка и  ниската цена удоволствието при пускането му е неописуемо а се оказа и изкючително здрав тъй като след множество сблъсъци все още му няма нищо. Съвсем скоро се сдобих и с фоил кайт – сравнително голям учебен кайт с дръжки, около 4 квадрата който си купих от Ибей. Отне ми известно време да се да се науча да го управлявам добре и реших, че съм готов за по голяма квадратура. След кратко търсене намерих 11-ка C-кайт с бар, линии и помпа на приемлива цена. Закачих фойл кайта на бара и усъвършенствах и управлението с бар. Оказа се, че при по силен вятър и 4-ката дърпа доста сериозно и така направих и  първото каране с борда на платото на Витоша.



• март 2011

Доста почакахме, но най-после има достатъчно сняг за сноу кайт. Покривката би могла да е по-добра и камъните и клековете да са по покрити, но нека сме доволни, че най-после ще се кара. Вятърът напоследък е малко по-проблемен, но ще успеем да го издебнем. В петък се прибрах от една седмица учене/каране на ски на [&hellip

• февруари 2011

Зимното време през една от последните съботи на февруари се оказа не достатъчно благосклоннo откъм вятър, но компенсираше със силна мъгла. След липсата на възможност за каране или разходка, избрахме подходящо борче на долното плато на Витоша, което два дни по-късно вече пазеше нашето иглу от вятъра. След опита няколко месеца по-рано, след който успяхме [&hellip

• декември 2010

На 28-ми декември направих последното (както вече личи) качване на Витоша за 2010 година. Условията за жалост все още не са подходящи, най-вече няма достатъчно сняг за каране, но все пак успях да направя половин диагонал и да открия сноу кайт сезона още тази година. Поне времето беше хубаво и разходката си заслужаваше. Както споменах [&hellip

• декември 2010

Вчера, 19 декември, се качих на долното плато на Витоша за първи път този сезон с ясната идея  „Днес може и да се покара сноу кайт“. Снегът малко по-надолу изглеждаше достатъчен, за да е покрил тревата и повечето храсти, а с изкачването по пътя преминахме през облак-мъгла и горе грееше страхотно зимно слънце. Условията на [&hellip