Зимното време през една от последните съботи на февруари се оказа не достатъчно благосклоннo откъм вятър, но компенсираше със силна мъгла. След липсата на възможност за каране или разходка, избрахме подходящо борче на долното плато на Витоша, което два дни по-късно вече пазеше нашето иглу от вятъра. След опита няколко месеца по-рано, след който успяхме да построим полу-иглу, желанието за построяването на по-истинско се оказа примамливо. Започнахме с изрязването, с помощта на лопата, на правоъгълни блокчета от твърд сняг. Разбира се тези блокчета не могат да бъдат на едно ниво с тези, които всички сме гледали по анимационните или научнопопулярните филми. Но въпреки не идеалната си форма, се оказаха напълно приложими и блокче след блокче, вече се радвахме на стена с не малка височина. Но тъй като времето напредваше, оставихме построеното с идеята да бъде довършено на следващия ден. И ако на тръгване сме имали известни съмнения дали ще намерим иглуто в същото състояние на следващата сутрин, те не намериха основание.

Открихме построената стеничка, напълно стегнала мекия сняг и готова да бъде част от основата, върху която по-късно сложихме и покрив на иглуто. Не само нашата постройка, но и снегът на долното плато като цяло беше доста по-твърд и тежък и предполагаше изрязването на големи блокчета с почти идеална форма. Построяването на остатъка от основните стени вече беше отработено действие и постепенно иглуто, заедно с новопостроеното, започваше да придобива типичната си кръгла форма. Обядвахме все още извън него и към четири часа оставаше да бъде завършена една от крайните цели – поставянето на покрива.

С изрязването на тънки правоъгълници от твърд сняг, наподобяващи плочи, иглуто вече имаше свой покрив, който освен, че предпазваше от снеговалеж и вятър, допускаше част от слънчевите лъчи, които осветяваха вътрешността му.



И след почти два дни оформяне и подреждане на блокчета в правилната позиция, на долното плато имаше иглу, достатъчно просторно, за да приюти поне трима човека.

Порадвахме се на свършената работа, след което блокирахме отвора, който служеше за врата и се надявахме да ни чака две седмици по-късно, запазено от планинските и човешки намеси. В край на сметка беше напълно здраво три седмици по-късно, очаквайки ни със стени, твърди почти като камъни и вътрешни капчуци, в резултат от зимното слънце. Въпреки, че не разполагахме с идеален сняг и инструмент, който да помага при изрязването на блокчета, само с една лопата и достатъчно желание, иглуто продължава да бъде част от гледката на долното плато на Витоша, доближавайки се поне малко до облика на истинските ескимоски иглута.

Вчера, 19 декември, се качих на долното плато на Витоша за първи път този сезон с ясната идея  “Днес може и да се покара сноу кайт”. Снегът малко по-надолу изглеждаше достатъчен, за да е покрил тревата и повечето храсти, а с изкачването по пътя преминахме през облак-мъгла и горе грееше страхотно зимно слънце. Условията на завет изглеждаха доста добре и тръгнахме нагоре. Едва след излизането от прикритието на дърветата се разкри истинската картина.

Вместо обичайния, почти западен вятър, днес посоката беше север-северозапад със сила 10-11 м/с, с пориви до 14 м/с,  измерени в ниската част на платото. Вятърът беше много поривист, имаше завихряния и носеше част от падналия миналата нощ сняг като река по земята.

Снегът на места беше на навявания, но като цяло все още недостатъчен за пълноценно каране. Посоката на вятъра усложняваше още повече нещата, защото вместо обичайното каране,  успоредно на склона, където има малко повече навят сняг,  трябваше да се правят диагонали, перпендикулярни на наклона в мекия и доста често кух, сняг. Стърчащите храсти и треви още повече усложняваха положението и намаляваха шанса да се покара сноукайт.

Заради неподходящите условия и недостатъчната снежна покривка нямаше много ентусиасти, които да се опитват да покарат. При изкачването се засякохме с едно момче с жълто крило 9кв, а по-късно покрай нас мина друго с 7 кв, но така и не разпъна. Аз имах 2 крила – 5кв и 9.5кв , но реших, че няма смисъл да разгъвам, което и да било. Вместо това направихме малко полу-иглу, в което да се скрием от силния вятър и снега, докато колегата с жълтото крило разпъваше.

Вдигна кайта с един лек скок, но в следващия момент поради поривистия вятър, крилото колабира. Завъртя се и го вдигна с нова сила. Вече го беше дръпнало доста към дърветата и той дръпна сейфтито, като приземи кайта върху едно малко борче и след това дълго време разплита. Малко по-късно събра сили и за втори опит, при който почти успя да направи половин диагонал. Поривистият вятър постоянно сгъваше крилото във въздуха, а когато се оправяше, колегата направи няколко скока по 6-7 метра на дължина. Отново го издърпа към дърветата и той се отказа от повече опити.

Аз през цялото това време довърших заслона и се скрих в чакане на по-добър вятър. Имах надежда, че може да утихне, но падна единствено с 1-2м/с около обяд и след това задуха с нова сила.

Денят не беше никак подходящ за каране, но браво на колегата с жълтата 9-ка, че откри сноу кайт сезона на Витоша.