На 3-ти март 2010 направих първото каране на сноукайт на платото на Витоша. Времето най-после се беше успокоило след зимните бури от който за жалост не се беше задържал толкова сняг, колкото на всички ни се иска. Имаше високи облаци, но видимостта беше добра въпреки липсата на слънце.

По време на изкачването на малкото плато се засякох с три момчета с меки крила, които чакаха вятъра. Долу наистина духаше много слабо и само една фойл 12-ка летеше едва-едва. Не се замислих да оставам при тях, защото тежкият ми C-кайт му трябваше доста повече вятър за да не колабира в зенита, нищо че е 11 квадрата. А ми трябваше и помпа, защото бях счупил моята.

Качихме се на горното плато на Витоша, където условията бяха перфектни за първо каране. Вятър около 5-6 м/с (оценен на око защото нямах с какво да меря) и сравнително набит сняг. Там беше и един колега със сноу кайт крило Slingshot и ски, който тъкмо свършваше с помпането.
Напомпах крилото и закачих линиите (не стана от първия опит). Крилото беше изправено и с внимателен контрол го вдигнах точно по ръба на прозореца на вятъра. Вдигане като по учебник и то още от първия път с голямото крило.

След десетина минути лека игра с кайта сложих сноуборда и тръгнах. В началото с на няколко пресекулки по 10-20 метра, но след това продължих диагонала до края. Даже успях да се върна в обратната посока от където бях тръгнал. Карах само с вятъра идващ откъм гърба ми и хвърчилото пред мен – тоест нормално в едната посока и на switch на връщане. при опита ми да карам на преден кант с кайта през рамо се овъргалях в снега а крилото падна. Успях да го вдигна сам през пауър зоната, от което бях много доволен.

След един – два диагонала и падането бях много изморен и се върнах да сваля крилото и да почина.
След почивката направих още два диагонала, но при втория се забих във по-малкото задно плато където се оказа, че почти няма вятър и не мога да изляза. При опитите крилото падна и успях да го вдигна чак след помощта на едно момче с меко крило, което беше единствения който караше сноу кайт там.

Въпреки всичко не успях да изляза и се наложи да походя с крилото във въздуха за да се върна при нещата.
След това бях прекалено изморен и прибрах екипировката и си тръгнахме.

Първото каране на сноукайт на Витоша беше много успешно и останах безкрайно доволен ,че успях веднага да се кача на сноуборда.
И най-важното – всичко мина без проблеми.

Всичко се случва края на Януари месец, две седмици след като се сдобих  Slingshot Fuel 11. Мястото – Витоша, някъде по пътеката минаваща пред малкото плато.Реших, че условията са подходящи за първо вдигане на крилото, но не бях съвсем прав. Имах страхотно желание да пробвам новия кайт и нищо не можеше да ме спре. Предишния ден се бяхме качва но, имаше снежна буря и вече бях чакал достатъчно за да извадя новото крило.

Времето беше леко казано неподходящо. Имаше мъгла, която се движеше бавно с вятъра. За него не мога да кажа точно колко силен беше, но в последствие се оказа недостатъчен да държи тежкият Fuel в зенита. Снегът беше неулегнал и кух отдолу, така че се затъваше над коляно.

Разпънахме крилото и следваше надуването. За първи път надувах крило и въпреки помощта от приятелката ми се оказа доста трудно. Fuel-а е не е с система за едновременно надуване на цялото крило, а е по-стар и всяко ребро е с отделен балон. С централните ребра е лесно, защото са големи и дори да излезе малко въздух докато ги запушваш пак остават достатъчно твърди. За сметка на това най-малките в края са просто ужасни. Трябваха ни може би над 10 опита за да успеем да напомпаме едното.

След като крилото беше готово трябваше да се свържат линните. Предвид това,че  беше за първи път , мъглата и затуването в снега не беше лесно,но и не отне прекалено много време.

Всичко беше готово и опитахме да вдигнем кайта. Бях прочел доста за това как става, но практиката е съвсем различно нещо.  Застанахме в позиция за вдигане, но явно не бяхме уцелили угъла спрямо вятъра, за защото след пускането на крилото то падна, търкулна се няколко пъти, премести се с средата на пауър зоната, след което вятърът го пое и започна да ме влачи. След няколко метра по снега успях да активирам системата за безопасност, която се оказа, че е не е закачена правилно (за което не бях аз виновен-така ми продадоха кайта. Авно просто никога не беше ползвана) . Кайта не остана без сила както би трябвало а просто започна да прави спирала в пауър зоната и да ме влачи за сейфти кайшката по снега. След 20-тина метра се заби с земята и успях да спра.

Едно момче беше видяло неволите ми от пътеката и дойде да се опита да ми помогне. Оказа се, че кара кайт на вода и знае как да се спряви с хвърчилото. Въпреки това вятърът  беше много слаб и едва успя да вдигне крилото веднъж, след което то веднага колабира при качването в зенита.

Той се отказа, а аз направих още няколко безуспешни опита и прибрах екипировката. Също за първи път, но след влаченето по снега зад хвъччилото можех да се спрявя с всичко. За жалост нямам снимки от това качване на Витоша, пък и предвид мъглата най-вероятно нямаше нищо да се вижда.

Въпреки проблемите с екипировката и лошото време денят беше полезен и ми помогна да осъзная няколко неша. На първо място видях, че системата за безопасност на кайта не работи и има нужда от корекции. Със сигурност беше по-добре да го разбера при слаб вятър в мекия сняг, отколкото с дъската на краката докато се нося с висока скорост към някои скали.

От друга страна се сетих , че е трябва първо да се науча да управлявам малкото крило с бара и след това да мина на голямото.